ОБЛАЧА̀ СЕ, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. 1. За небе, хоризонт и под. покривам се с облаци, затъмнявам се от облаци; заоблачавам се. От сутринта небето се облачи. // Безл. облачѝ се. Става облачно; заоблачава се. Откъде усойната гора се показаха две черни облачета, които бързо се уголемиха.. — Облачи се, ама де да видим! — промълви баба Станка. Ц. Церковски, Разк., 41.
2. За прах, дим и под. — вдигам се във вид на облак. ● Обр. Ако Грайф имаше чувство за думата, за онова, което се облачи подир думата като прах подир конника,.. — той наверно нямаше да избере Мартин за псевдоним на хубавото си име Фридрих! П. П. Славейков, Съч. V, 91.